Начало
За контакт
 
   
  
ИНВЕСТИРАМЕ ВЪВ ВАШЕТО БЪДЕЩЕ
 
   

 

Вход в системата 

 

Проекти 

 

За контакт

 

Регистрация 

 

 

 

 
   
Новини и събития
13.9.2017 г. Дигитална трансформация на европейски микропредпри
09.10.2014 г. ОФИС ЗА ТЕХНОЛОГИЧЕН ТРАНСФЕР „ИНОВАТИВЕН КАПИТАЛ
09.4.2014 г. Конференция "В света на микро- и нанотехнологиите"
06.3.2014 г. Набиране на проектни предложения по програма "Иновации за зелена индустрия"
05.2.2014 г. Предизвикателство за уеб предприемачи
  Всички...
   
Полезна информация
   
Форум
   
 
    Национална стратегия - Румъния

Правителство на Румъния
Министерство на образованието и науката
Национален орган за научни изследвания



Националната стратегия за изследване, развитие и иновации, 2007 - 2013




Въведение

Националната стратегия за изследване, развитие и иновации(ИРИ - стратегия) 2007 – 2013 г. е базирана на визията на румънското общество относно ролята на науката, технологиите и иновациите за развитието на общество, базирано на знанието, което се стреми към своя икономически и социален прогрес. Вземайки предвид и членството на Румъния в ЕС от 2007 г., ИРИ- стратегията  е напълно съгласувана с основните конкретни политически документи на ниво Общността. Стратегията отразява резултатите от един мащабен и уникален експеримент в румънското общество, който включва в себе си широка комуникация и преговори между основните участници в националната иновационната система. 
Стратегията представлява същността на диалога, относно ролята на науката в обществото, който се проведе в рамките на първото национално „упражнение“ за прогнозиране в областта на науката и технологиите. Това систематично, всеобщо и перспективно „упражнение“  беше осъществено в периода 2005-2006 г. по инициатива на Националния орган за научни изследвания. От консултацията със съответните институционални  участници се откроиха няколко потенциални приоритети на публичните инвестиции в научни проучвания, произтичащи от идентифицирането на основните социално-икономически проблеми в Румъния. След консултацията бяха проведени семинари, в които участваха повече от 800 души, представители на изследователски институти, университети, академичната среда, предприятия, професионални и работодателски  асоциации, НПО и представители на централната администрация. Над 5000 души се включиха в изготвените за случая електронни проучвания. Всичко това доведе до създаването на списък с 25 приоритета, групирани по области на приложение, които са описани в ИРИ-стратегията като приоритети на публичните инвестиции в научни изследвания. Научната общност анализира фундаментални научни области, в които Румъния до този момент е показала успешни резултати, международна визия и потенциал за бъдещо развитие. Бяха открити са приоритетите, които следва да бъдат съблюдавани при реконструирането на националната ИРИ-система и се изготви документ с дългосрочна визия за развитието на тази система. 
За изготвяне на Стратегията беше направен и широк анализ на текущото състояние на румънската ИРИ-система, включващ идентифициране на нейните силни, слаби страни, възможностите и заплахите, поставяйки я в рамките на националния социално-икономически контекст и в същото време вземайки предвид глобализационния процес и интеграцията в рамките на ЕС. Заедно с това бяха извършени консултации с представители на научната среда и технологиите, икономиката, гражданското общество, централната и местната администрация и неправителствени организации , които идентифицираха слабите страни в системата и места за интервенция. Статистическите данни са допълнени от две анкети: първата, свързана с дейността на ИРИ–персонала и професионалната му реализация, в която са включени над 1000 души – изследователи, мениджъри на изследователски институти и компании; и втората, свързана с патентоването в Румъния, в която са включени над 600 притежатели на патенти, физически и юридически лица. Анализирани бяха също правната рамка и въпросите за държавните помощи. Резултатът от всичко това е широко проучване относно статута на сегашната ИРИ-система в Румъния, включително представяне на препоръки за бъдещи действия в тази област. Повече от 70 експерта бяха включени в изготвянето на този анализ. 
С цел изготвяне на Стратегията са анализирани и взети под внимание различни вътрешни и международни проучвания, успешни практики от икономическото и социално развитие, статистически данни, ИРИ–стратегии и стратегически планове. Резултатът от това е стратегическо проучване, което стои в основата на този документ. Повече от 40 експерти участваха в изготвянето на това проучване. 
Докато се изготвяше Стратегията бяха взети под внимание допълняемостта, синергията и тясната връзка с националните икономически и политически документи, стратегии и планове, включително Националния план за развитие и Националната стратегическа референтна рамка. 
Стратегията в областта на образованието, и особено висшето образование, трябва да се съгласува с ИРИ–стратегията. Иновационната стратегия потвърждава ролята на държавата в областта на изследването, развитието и иновациите, а именно да създава условия и да стимулира от една страна създаването на знание, и от друга приложението на това знание в полза на обществото чрез създаване на иновации.
 ИРИ–стратегията стои в основата на организацията на иновационната система и дефинира основните области и начинът, по който публичните инвестиции ще се концентрират в научно-изследователска дейност като по този начин ще стимулират  генерирането на иновации през идните години. 
Стратегията определя основните принципи в областта на ИРИ: предварителна оценка на политиките и дейностите; международна оценка на политиките, програмите и реализираните проекти; международна оценка на публичните институции (университети и изследователски институти); корелационна връзка между успеваемост на проектите и  институционално финансиране; кариерно развитие, базирано на професионално представяне на международно ниво; стимулиране на по-голяма мобилност на изследователите; включване в националната ИРИ-система на млади студенти докторанти, млади учени, и опитни изследователи от всички националности; увеличаване на научните кооперационни връзки с румънската научна общност; развитие на международното сътрудничество и стимулиране на участието в програми и проекти; стимулиране на иновациите, включително чрез увеличаване на публичното търсене на иновации; увеличаване на дела на държавното финансиране на иновациите; непрекъснат диалог с гражданското обществото. 
Стратегията ще бъде осъществена посредством специфични инструменти. Сред тях, Националният план за научните изследвания, развитието и иновациите заема една от най-важните места. Оценката на изпълнението на Стратегията ще се проведе с участието на международни експерти и по този начин ще допринесе за нейния реален преглед. 
С тази Стратегия Румъния демонстрира своята политическа воля да създаде общество, базирано на знанието, отворено за международните принципи и конкуренция. Международното сътрудничество и партньорство във високо-технологичните изследвания в области на общ научен и технологичен интерес ще бъде стимулирано, като се набляга най-вече там, където тези изследвания могат да допринесат за решаването на научни и социално-икономически проблеми и за постигането на желаното ниво на конкурентоспособност на румънската ИРИ-система. 
Основната цел на Стратегията е да елиминира различията между Румъния и другите европейски страни и да подготви румънската ИРИ-система за идентифицирането и развитието на тези уникални области, в които Румъния може да изпъкне чрез международно партньорство, конкуренция и отворена икономика. 



1. Текущо състояние и предизвикателства

1.1. Международен контекст

Създаването и използването на знанието се превръща в жизненоважен източник за увеличаване на глобалното богатство. Освен това знанието е централен елемент, който определя конкурентоспособността на една държава и като такъв, страните в света, и особено развитите, се стремят да генерират знание по систематичен начин, създавайки сложни национални системи и международни отношения в тази сфера. 
Интензифицирането на глобализационните процеси доведе до поставяне на все по голям акцент върху международното сътрудничество и обмена на научни знания и създаването на силни международни научни общности без това да намалява значението на комплексните местни фактори в адаптирането и използването на научното знание. В тази среда на сътрудничество и конкуренция върховите постижения придобиват най-голямо значение. Юридическите и физически лица, които достигат тези върхови постижения се ценят най-много, тъй като те притежават способността да привличат ресурси и да влияят както на научната среда, така и на социално-икономическата система. Точно поради този факт развитите страни се стремят да привличат брилянтни учени и инженери, за да се сдобият с изследователски постижения в стратегически области. 
Университетите, държавните научни институти и други юридически лица, занимаващи се с научна дейност, играят много важна роля в генерирането на върхови постижения. Пред тях се налага предизвикателството да играят важна роля в пазара на научното знание, като привличат и развиват най-добрите човешки ресурси и използват най-съвременните изследователски съоръжения. 
В рамките на триъгълника образование – наука – иновации, последният елемент е най-тясно свързан с влиянието върху благосъстоянието, но в същото време той е най- проблемен що се отнася до свързаните политики. Иновационният процес, който включва в себе си много променливи, стои в основата на сътрудничеството между наука и индустрия. През последното десетилетие развитите страни предложиха различни форми на посредничество и взаимодействие, които да създадат своеобразни мостове между тези два сектора, осигурявайки на тези форми на взаимодействие все по-големи публични финансови ресурси. 
ЕС направи усилие да намали икономическото изоставането на включените в нея страни спрямо САЩ чрез приоритизирането на областта на ИРИ. Прегледът на Лисабонската стратегия през 2005 г. затвърди необходимостта от постигането на целта, поставена в Барселона, за инвестиране на 3% от БВП за научноизследователска и развойна дейност(НИРД) в рамките на ЕС. Повечето европейски страни вече се обединиха зад тази цел; въпреки това заложеното ниво на частните инвестиции се определя като твърде амбициозна цел. 
В момента най- големите предизвикателство пред ЕС, за да подобри капацитета за иновиране, са свързани с: недостатъчната концентрация на върхови постижения, конкурентоспособни на глобално ниво, в т. нар. центрове за научни постижения; ниската интеграция между елементите от триъгълника на знанието; недостатъчни транс-, и интердисциплинарни научни изследвания, концентриращи се върху нуждата от иновации; липсата на модели на европейско ниво за управление и организация на изследванията и образованието; високите разходи за патентоване в ЕС; ниското ниво на мобилност на научните работници. 
Започвайки с Лисабонската стратегия, ЕС стартира набор от инициативи в периода 2007 - 2013г., свързани с стимулирането на науката и иновациите, глобалната конкурентоспособност на университетите и изследователските институти, развитието на предприемаческите умения и трансфера на знание в нови стоки и услуги. Създадената политика  на ниво ЕС кореспондира с програмите, които бяха създадени в рамките на Финансовата рамка 2007 - 2013 г., респективно:
Седма рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013) – основен инструмент, който подпомага научноизследователската и развойна дейност, транснационалното сътрудничество в тази област, трансграничните изследвания (координирани от Европейския съвет за научни изследвания) и иновационни мрежи  и европейски технологични платформи (заинтересовани лица, главно компании и изследователски институти, които заедно определят своя стратегическа научна програма и стартират съвместни технологически проекти, акумулирайки значителни публични и частни финансови ресурси)
Програма за конкурентоспособност и иновации – подпомага извършването на иновационни процеси в МСП чрез финансова подкрепа ( особено за новосъздадени предприятия). Тези предприятия са стимулирани да участват в международни мрежи за технологичен трансфер. По тази програма не е предвидено финансирането на научни и образователни дейности. 
Програма за образование и обучение 2010 – предлага подкрепа за страните членки на ЕС в приспособяването на образователните им системи с цел да се достигнат поставените в Лисабон индикатори, като тук се включват също и мобилността и сътрудничеството в тези области. 
Програмите за икономическо и социално сближаване, чрез която страните членки биват подпомагани с цел намаляване на тяхното изоставане. Тук отново е поставен приоритет върху областта на ИРИ.  


.

1.2. Вътрешна среда

Румънската иновационна система премина през много труден период след 1989 г. Ниското ниво на финансиране и закъснялото преструктуриране на икономиката позволиха само на отделни случаи да се впишат в глобалните тенденции в науката и технологиите, докато все още крехкия фирмен сектор в Румъния не беше в състояние да създаде истинско иновационно търсене. Практически изолирани един от друг, отделните компоненти на ИРИ-системата са принудени да оцеляват с минимум налични ресурси, основно от публично финансиране. 
Поради хроничен недостиг на инвестиции, броят на научните работници намаля драстично от 1990 до 2004 г., докато в същото време средната възраст на изследователите се увеличи. Непривлекателността на научната професия доведе до загуба на качествен човешки ресурс и направи все по-трудно привличането на високообразовани млади хора в тази област. Много успешни научни работници решиха да напуснат страната. Ниското заплащане в областта на научните изследвания може да се посочи като основна причина за ниската привлекателност на тази област, но в действителност причините са по-комплексни и са свързани най-вече със закъснялата институционална реформа, ниското качество на научната инфраструктура, липсата на система за оценяване, която да стимулира и компенсира научните постижения. Една от най-важните причини, обаче, е отсъствието на яснота и прозрачност относно професионалното развитие. 
Въпреки това Румъния има значителен човешки ресурс и дълги традиции в някои области на науката и технологиите и тази Стратегия цели да създаде основа за тяхното открояване и засилване на развитието им. 
Ниското ниво на публичното финансиране в Румъния оказа негативно влияние върху поддържането и развитието на научната инфраструктура, необходима за модерни проучвания, за постигането на значителни резултати на международно ниво и за решаването на комплексни национални проблеми в икономическата и социалната сфера. Това негативно влияние засегна най-вече международното сътрудничество и участието на страната в европейски научни проекти и мрежи, довеждайки до изолация и ограничавайки достъпа на Румъния до модернизирани продукти и технологии, необходими на индустрията и сферата на услугите. Лошото управление и отсъствието на минимални институционални ресурси за стимулиране на изследователската дейност доведоха до нефункционалност дори на места, където страната разполагаше с действаща инфраструктура. Освен това беше генерирано ниско ниво на производителност поради невъзможността да се осигурят исканите от икономическите оператори  услуги. 
Скромните резултати и слабото международно сътрудничество се виждат ясно в малкия брой на статии от румънски автори в основни научни публикации, рядкото цитиране на научни резултати, публикувани от румънски автори, както и липсата на интерес спрямо защитата на интелектуална собственост в Румъния. Изключително малкият брой на патенти с румънски притежатели, както в страната, така и в Европа, САЩ и Япония, отново потвърждава лошата ситуация в научната и изследователска сфера. 
Въпреки че иновационната система в Румъния не успя да генерира впечатляващи примери за трансфера на научни постижения в социалната и икономическа среда, тя успя да запази и развие няколко свои участници (сред тях университети, институти, изследователски екипи) с ясна международна визия, които вече са или могат да се превърнат в центрове за научни постижения. 
Конкурентното проектно финансиране, което беше въведено през 1995 г. и беше разширено през 1999г. доведе до значително подобрение на представянето и до промяна в отношението относно достъпа до ресурси. Критериите за оценка все по-пряко са насочени към научните постижения на изследователите(статии в известни международни научни публикации, цитирани научни документи, проучвания, презентирани на висши научни конференции, носещи високо професионално признание, придобити патенти, участие в международни проекти) и към актуалността и важността на предложените теми за проучване, които да допринасят за развитието на научното знание. Освен това критериите са насочени към способността на институциите да осигурят подходяща среда и инфраструктура, необходима за създаване и развитие на силни научни екипи с международна визия, които да създават адекватна структура, нужна за подготовката на млади научни кадри чрез докторски и постдокторски програми. 
Публичното финансиране на научноизследователската и развойна дейност в Румъния показва радикална промяна, която започна през 2005 г., с първото по-съществено увеличение на дела на публичните инвестиции в тази област като процент от БВП. Този дял беше удвоен в периода 2005-2006 г. и беше заложено процентът да бъде увеличен на 1% до 2010 г. Програмата CEEX, стартирана от Националния орган за научни изследвания през 2005 г., допринесе за увеличаване на преките публични разходи за научноизследователска и развойна дейност(НИРД) с цел развитие на румънската изследователска среда, подготвяйки я за успешното й участие в Европейската научна рамкова програма – Седмата рамкова програма 2007-2013 г. В програмата CEEX заложените цели относно публичното финансиране на НИРД се препокриват с поставените в Седмата рамкова програма цели, а проектите се фокусират върху създаването на мощни обединения, стимулирането на интердисциплинарни проучвания, развитието на човешките ресурси, международното промотиране на румънската иновационна система и подобряването и развитието на инфраструктура за оценка на съответствие и сертифициране. Програмата осигурява сближаване до европейското ниво и практики. Въпреки това тя не е в състояния да се фокусира достатъчно върху публичните инвестиции. Нейното влияние върху растежа на частните инвестиции за НИРД  следва да бъде значително, но все още не може да бъде точно определено. 
В по-широк контекст, иновационната култура в Румъния все още е ниска, както в предприятията, така и в академичната среда. Нивото на иновации в предприятията не се поддържа постоянно от действаща система за технологичен трансфер, а рисков капитал практически липсва. Общото ниво на НИРД  в предприятията не е известно, тъй като фирмите са демотивирани да записват разходите си в тази област. От друга страна, в Румъния са известни няколко примера на големи компании, които отвориха научно-изследователски центрове и развиха хай-тех услуги. Що се отнася до взаимодействието с международната среда, значителното технологично изоставане в сравнение с развитите страни доведе до технологичен внос, но не и до развитие на иновационния процес. Добре позната е и практиката на транснационалните компании, които придобиват или развиват производствени съоръжения в Румъния, да преместват своите дейности, свързани с НИРД. По-ниските разходи за НИРД в Румъния може би е предимство за страната в краткосрочен план, но по този начин се създава риск от „изтичане на мозъци“ от страната, погледнато в глобален контекст. 
Високата концентрация на изследователски институти и предприятия в столицата, развиващи НИРД, както и ниското ниво на изследователски дейности в университетите  са основните детерминанти на регионалните различия в процеса на усвояване на публичните средства за НИРД. 
И все пак, иновационната система на Румъния разполага с реални възможности за развитие в периода 2007-2013 г. Европейската интеграция изисква повишаване на конкурентоспособността чрез иновации, а очаквания икономически растеж може да благоприятства за включването на частния сектор в тази област. Политическия ангажимент на румънското правителство, изразен в поставената цел от 1% от БВП(Брутен вътрешен продукт) за разходи за НИРД, е от изключително значение, явявайки се и най-важния ангажимент на страната в отговор на Лисабонската стратегия. Структурните фондове, целящи развитието на човешките ресурси, ще допълват публичното финансиране на висшето образование и НИРД и ще играят съществена роля в социалното и икономическо развитие на страната, включително и за намаляването на регионалните различия. Настоящата стратегия допринася съществено за създаването на региони на научното знание в Румъния.  
Образователната система играе важна комплементираща роля поради приноса си към развитието на интереса и уменията на младите хора в областта на изследователската дейност и иновациите, към първоначалното обучение на изследователите и към качеството на висшето образование. 
Трансформацията на иновационната система в дългосрочен план в контекста на националната и международна среда изисква да се даде отговор на няколко предизвикателства, към които спадат: развитието на човешкия капитал, който да засили конкурентоспособността на иновационната система; повишаване на атрактивността на научната професия с цел да бъдат привлечени опитни научни работници в университетите и държавните научни центрове, както и току що завършили млади хора в докторски програми; намаляване на фрагментацията чрез насърчаване на сътрудничеството в силно конкурентна среда; фокусиране върху публичното финансиране на НИРД; насочване на инвестициите в НИРД към решаване на проблеми с национално значение или с директно приложение в социалната и икономическата практика; развитие на адекватна ИРИ-инфраструктура и стимулиране на ефективното й използването; повишена успеваемост в рамките на международни проекти и повишена възвръщаемост на средствата от програми на ЕС за ИРИ, както и развитие на международното сътрудничество в тази област. 
Чрез ИРИ-стратегията 2007-2013 г. Румъния възнамерява да достигне средните нива в ЕС на базовите индикатори, служещи за обозначаване на структурата и ефективността на системата за изследване, развитие и иновации. Стратегията поставя основите на бъдещото фокусиране в области, в които Румъния да натрупа опит и ефективност, водещи до лидерство в международен план. Междувременно стратегията възнамерява да подпомогне социалното и икономическо развитие на страната, като се явява реална възможност да бъде създадена икономика, базирана на знанието, конкурентоспособна на глобално ниво.  























2. Визия
2. 

ИРИ-системата ще бъде двигател за бъдещото развитие на румънското общество, базирано на знанието, и ще поддържа производителността чрез иновации във всички области, които допринасят за благосъстоянието на гражданите, чрез достигането на високи научни постижения, признати на международно равнище. 
Румъния се стреми да създаде общество, базирано на знанието, което да се фокусира към решаване на проблеми, възникващи от необходимостта да се развива иновационния процес, необходим за развитието на икономиката и обществото. За да отговори на това предизвикателство, ИРИ-системата следва да бъде отворена към румънските предприятия, международната научна среда, обществените нужди и образователната система.
Осигуряването на тази отвореност ще зависи от начина, по който научното знание ще бъде концентрирано и насочено към иновационната система чрез тематичното приоритизиране, отразяващо краткосрочните и дългосрочни социални и икономически нужди. По този начин, търсенето, свързано с нуждата от иновации в икономиката, ще бъде изразено чрез механизми, при които инициативата принадлежи на компаниите, докато в същото време ще бъдат създадени механизми и връзки, които да подпомогнат филтрирането на иновационните нужди на обществото. Централната и местната публична администрация ще бъде в състояние да направи специфични искания относно иновационния процес, съобразени с националните и  регионалните стратегически цели и приоритетни области. Обществените поръчки и въвеждането на модерни технологии в много социални и икономически сектори ще допринесе съществено към развитието на ИРИ-системата. 
Процесът на корелация на националните иновационни нужди с развитието на науката и технологиите в света ще се осъществи чрез мрежи за научни проучвания, където мултидисциплинарното международно сътрудничество ще бъде насочено към решаването на специфични проблеми. Центровете за посредничество и центровете за технологичен и научен трансфер ще осигурят този своеобразен мост между вътрешните пазарни иновационни нужди и решенията, които могат да бъдат взаимствани от глобалната иновационна среда.
Компаниите ще създадат свои собствени научно-изследователски структури или други начини, които да осигурят тяхната интеграция в ИРИ-системата и участието им в технологични центрове или платформи. Университетите и публичните изследователски институти също ще създадат и развият свои вътрешни структури, които да генерират научни знания и да осигурят превръщането им в иновативни продукти и услуги. Центровете за технологичен трансфер и хай-тех инкубаторите ще стимулират трансфера на научното знание и развитието на предприемаческите умения. Оценката на пазарния потенциал на научната идея , както и защитата и лицензирането на правата на интелектуалната собственост ще бъдат главни елементи на управлението на иновационния процес. 
Образователната система ще развие специфичните умения, необходими за развитието на научните изследвания и в частност мултидисциплинарните такива. Нейната тясна връзка с иновационната система ще позволи подбора, мотивацията и подпомагането на най-добрите млади кадри, които ще се развиват в научната професия както в държавната, така и в частната сфера. Обучението на научните изследователи ще се провежда на базата на международната мобилност. Механизмите за междусекторна мобилност ще осигурят ефективния трансфер на знания и компетенции между държавните и частни изследователски институти. В същото време университетите ще бъдат стимулирани да създават както центрове за изследване в стратегически области, така и нови докторски и аспирантски програми. 























3. Стратегически цели на ИРИ – системата

ИРИ-системата в Румъния има задачата да развие науката и технологиите с цел да се повиши конкурентоспособността на румънската икономика, да се подобри благосъстоянието на обществото и да се стимулира генериране на знание, което да се използва за създаване на бъдещи области за интервенция. 

За да се изпълни тази задача, ИРИ-системата има три стратегически цели:

1. Създаване на знание, т. е. генериране на високо ниво на научни и технологични резултати, конкурентоспособни в глобалната среда, насочени към увеличаване на приноса на румънската ИРИ-система към развитието на глобалната банка на знанието, към постигане на международна визия и към ефективния трансфер на тези резултати в икономиката и обществото. Постигането на тази цел означава интеграцията в международни изследователски мрежи и цялостното стимулиране на научните постижения. Ще бъдат стимулирани международно признати университети, които разполагат с критична маса и необходима апаратура за високотехнологични изследвания и имат опит в обучението на млади изследователи чрез докторски програми и чрез стимулиране на следдипломната  изследователска кариера. Центрове за научни постижения ще бъдат създадени чрез финансиране на проекти, предложени от лица с висок потенциал(най-вече млади хора), признати на международната научна сцена. Ще бъде наблегнато на обучението на младите изследователи в докторски и аспирантски програми, което ще им позволи да придобият знанията, необходими за провеждането на висши научни изследвания. За тази цел университетите следва да се стремят да привличат доказали се научни работници, които да имат опит в надзора на млади студенти-докторанти от цял свят. 
2. Увеличаване на конкурентоспособността на румънската икономика чрез развитието на иновационния процес, който да повлияе благотворно икономическите оператори и да осигури трансфера на знания в икономиката. Тази цел се отнася до постигането на високо ниво на технологични резултати, провеждането на научни изследвания с цел решаване на комплексни проблеми от местно,регионално и национално значение, или такива, свързани с икономическите оператори, както и до развитието на иновативни технологии, продукти и услуги, които да се прилагат директно в стопанската практика. За тази цел ще бъдат стимулирани партньорства между университети, изследователски институти и икономически агенти. Чрез средносрочно финансиране и/или  кофинансиране от пет до седем години ще бъде стимулирано създаването на центрове за компетенции и технологични платформи. Финансовите схеми ще съблюдават въпросите, свързани с държавните субсидии за НИРД. 

3. Повишаване на общественото благосъстояние чрез развитие на решения, включително технологични такива, които генерират директни ползи за обществото. Тази категория е свързана както с намиране на решения на местни, регионални и национални проблеми, на проблеми, свързани със социалното сближаване и динамиката, така и с увеличаване на ефективността на политиките и въпросите, свързани със здравеопазването, околната среда и инфраструктурата, управлението на земите и използването на националните ресурси.
За да бъдат постигнати тези стратегически цели, трябва да се обърне внимание на следните специфични цели:

Повишено качество на изпълнението:
Постигане на върхови научни резултати, отразени чрез по-големия брой на статиите в признати научни публикации; класиране сред първите 35 страни в индекса на ISI(Институт за научна информация);(рангът на Румъния от 1995до 2005 г. е 48);
Десетократно увеличаване на индикатора брой европейски патенти на един милион  жители до 2013 г.(1.72 през 2003 г., сравнен с средното ниво за ЕС25 – 137)
Трикратно увеличаване до 2013 г. на патентите, регистрирани в Националния офис за патенти и марки(OSIM) и увеличаване на дела на високотехнологичните патенти;
Удвояване на дела на иновативните предприятия(представляващи 19% в периода 2002-2004 г., според Проучването на иновациите в ЕС)


Развитие на ресурсите
Трикратно увеличаване броя на научните работници до 2013 г., заедно с едновременното намаляване на средната им възраст под 40 години;
Предоставяне на средно-годишен брой от 2000 докторски стипендии;
Увеличаване на дела на притежателите на докторска степен и студентите-доктори на над 50% от всички научни работници;
Увеличаване на интереса към изследователската професия чрез осигуряването на достъп и кариерно развитие на топ – изследователи;
Привличане на опитни научни работници, и млади изследователи-докторанти и постдокторанти от всички националности с цел превръщане на Румъния в привлекателна дестинация за научни изследвания;
Подобряване на достъпа до работеща изследователска инфраструктура чрез участието в големи международни изследователски мрежи, развитието на изследователското оборудване и чрез стимулиране на създаването на действащи лаборатории с разнородни ползватели. 

Включване на частния сектор
Увеличаване на индикатора инвестиции на частния сектор в НИРД като дял от БВП на 1 % до 2013 г. 
Стимулиране на участието на частния сектор в НИРД с оглед на увеличаването на капацитета, необходим за иновации и технологично развитие;
Развитие на публично-частни партньорства в областта на науката и технологиите чрез създаване на центрове за компетенции, технологични платформи, технологични паркове и специализирани центрове, където иновационното търсене среща иновационното предлагане. 
Улеснен достъп на иновативните предприятия до НИРД–финансиране, което да стимулира тяхното коопериране с университети и държавни изследователски институти;

Увеличаване на институционалния капацитет
Намаляване на фрагментацията на ИРИ–системата чрез стимулиране на сътрудничеството и участието в национални и международни мрежи, като по този начин се създават критична маса и ценни резултати на международно ниво;
Трансформацията на румънските университети и държавни изследователски институти в дейни актьори на пазара на научното знание и увеличаване на техния капацитет, свързан с кооперирането им с компаниите;
Професионализъм, свързан с управлението на научните изследвания;
Международна оценка на научните постижения на всички държавни актьори, университети и държавни изследователски институти;
Укрепване на ролята на науката в обществото чрез научна комуникация, насърчаване на етиката и равните възможности в областта на научните изследвания, и чрез развитие на връзки, които да подобрят диалога между общество и наука.


Разширяване на международното сътрудничество
Разширяване на международното сътрудничество в рамките на различни програми и проекти;
По-засилено румънско представителство на експертно и институционално ниво в европейски научни институции и представителства;
Участие на румънската научна общност в изследователски проекти, които промоцират румънския изследователски сектор и участват в оценяването на проектите, програмите и политиките.











4. Експериментални и гранични изследвания


Румъния ще подкрепя научните изследвания, насочени директно към висши научни постижения, и ще стимулира развитието на научната професия и създаването на т. н. центрове за научни постижения. 

Вземайки предвид голямото значение на фундаменталното научно изследване за развитието на научното знание и за обучението на висококвалифицирани работни кадри, настоящата стратегия ще наблегне на върховите научни постижения и интердисциплинарните проучвания. Комплексното научно изследване в граничните области и участието в международни мрежи за научни постижения ще се запази. След внимателен анализ на резултатите, съобразяване с текущата изследователска инфраструктура и капацитет на научната продукция с международна насоченост и консултация с румънската научна общност, бяха изведени на преден план следните традиционни области в румънското научно изследване, а именно: биология, генетика и медицина; химия, околна среда и наука за материята; математика; физика и технология; геология и атмосферна физика. Чрез стратегията ще се концентрират инвестициите в тези области, като в същото време ще се подпомагат научните изследвания и в други нови области, в които румънските изследователски екипи вече си сътрудничат с международни партньори. Социалните науки също са засегнати от стратегията. 
Значението на този тип изследвания е дългосрочно. Не са определени приоритетни теми за финансиране в тези области, тъй като е предвидено те да се предлагат от самите изследователски екипи. Оценката ще се осъществява чрез система за партньорство и ще включва международно участие. Стратегическите и технологичните приоритети следва да бъдат съблюдавани от разработваните изследователски проекти, които да решават комплексни проблеми със социално и икономическо въздействие. 
В този контекст Румъния ще се стреми да развие човешките си ресурси така, че те да се интегрират в международното научно пространство. Това означава да се привлекат научни кадри, адекватно да се финансират научните проучвания, да се отворят възможности за обучение във всички етапи на кариерното развитие, да бъде даден достъп до адекватна научна инфраструктура и не на последно място да се засили международното сътрудничество. 
Увеличаване на привлекателността на научната професия, особено за младите хора, играе съществена роля в румънската ИРИ-система, където пропорцията научни работници/население възлиза само на 1/3 от средното ниво за ЕС. Точно затова основна цел в периода 2007 – 2013 г. ще бъде увеличаване на интереса към изследователската професия, като ще бъде наблегнато особено на стимулирането чрез стипендии и достъп до грандове  по време на първоначалното обучение на научните работници в докторски програми, както и чрез постдокторски програми предимно в интердисциплинарните области. 
Кризата, свързана с научните кадри, налага като основен приоритет както да се привлекат млади хора в научната професия, така и да се привлекат опитни чуждестранни научни работници. Особено внимание в тази връзка следва да се обърне на румънската научно-изследователска общност. 
Обучението по време на кариерното развитие на изследователя следва да протича поетапно както в страната, така и в чужбина, и да бъде свързано винаги с участие в различни изследователски проекти. В същото време ще бъде обърнато внимание и на сътрудничеството с различни чужди финансови агенции с цел кофинансиране на докторски и постдокторски програми. Ще бъдат разработени и финансови механизми, стимулиращи изследователските институти да предлагат на тези учени подходяща работа. 
Освен това ще бъде осигурено адекватно финансиране и за личности с върхови световни научни постижения, които искат да създадат центрове за научни постижения в Румъния.  
Развитието на изследователската инфраструктура  ще бъде подкрепено чрез увеличаване на степента на нейното използване  и чрез нейното разширяване и създаване на нови съоръжения. Експерименталното оборудване, необходимо за интердисциплинарни проекти, е много скъпо и затова инвестициите ще бъдат насочени в тези области, в които реално има потенциал за развитие и международно сътрудничество. За областите, в които вече съществуват изследователски платформи и оборудване на европейско ниво, и за които няма системна вътрешна нужда от използване на такова оборудване, ще бъде осигурен достъпът на румънските изследователи до тези чужди платформи чрез финансиране. 
В периода 2007-2013 г., развитието на изследователската инфраструктура ще се осъществи предимно чрез осигуряване на достъпа на университетите и държавните изследователски институти до експериментално оборудване, за да се повиши по този начин техният принос към развитието на човешките ресурси в научно-изследователската сфера. 
Висококачествената научна работа трябва да се базира на международното сътрудничество, което е важно не само от гледна точка на обучението, но и от гледна точка на развитието на потенциала за създаване на права на интелектуалната собственост. Точно поради тази причина, в периода 2007-2013 г., проектите, базирани на международно партньорство, ще се осъществяват в рамките на международни програми и чрез участието в проекти с други страни.
Предпоставки за подобряване на международната видимост на румънската научно-изследователска дейност се явяват постоянната оценка на румънските научни списания и подпомагането на топ-списанията.
Ще бъде поставен силен фокус върху по-добрата интеграция на румънската научна
общност в международната научна среда чрез по-добрия достъп на научните работници до информационни ресурси, участие в международни конференции, организирането на международни научни конференции в Румъния и чрез участие в европейски технологични клъстери и платформи.


Обобщение на стратегическите насоки за действие:

Бързо увеличаване на броя на научните работници чрез включване на млади хора в проекти с обучителна насоченост и чрез привличане на изследователи от чужбина;
Подобряване на интеграцията на научния персонал  в международната научна общност чрез осигуряване на международна мобилност, организация и участие в международни научни конференции, подобрена международна видимост на румънски научни публикации и чрез осигуряване на широк достъп до информационни ресурси;
Подкрепа на изследователски проекти с международно научно значение, особено тези включващи международно сътрудничество;
Осигуряване на достъп до изследователска инфраструктура чрез комбинация от инвестиции, насочени към университетите и държавните изследователски институти, повишена видимост на съществуващата инфраструктура и международна мобилност на научните работници. 
.















































5. Приоритети на публичното финансиране на НИРД

Румъния ще подкрепа изследователски проекти, които дават отговори на ясно идентифицирани проблеми, в рамките на приоритетните за публично финансиране НИРД. 

Приоритетите на публичното финансиране на НИРД отразяват резултатите от  първото национално „упражнение“ за прогнозиране в областта на науката и технологиите, неречено „foresight exercise“, което се явява всъщност първия подобен румънски опит да се направи проучване на науката и технологията, като се предвиди тяхното развитие в бъдеще. Този мащабен проект с широко национално участие протече от ноември 2005 г. до юни 2006 г. Съществуват девет приоритетни области, които разполагат със съществен потенциал за развитие, и които могат да доведат до съществен икономически и социален прогрес, като всяка от тези области включва в себе си няколко приоритетни теми. 
Предвижда се да бъдат финансирани проучвания в стратегически и технологични области, особено такива свързани с решаване на проблеми, които да водят до развитие на иновационния процес. Публичните инвестиции вземат под внимание развитието на научното знание с оглед на стратегическите социални и икономически нужди и финансираните проекти следва да се оценяват с оглед на техния иновационен капацитет. Иновациите са тези, които стимулират създаването, поддържането и укрепването на връзките между науката, технологиите, обществото, финансовия, информационния и политически сектор в икономиката, базирана на знанието. Повечето от приоритетите на публичното финансиране на НИРД са също приложими и за фундаменталните изследвания. 
Създаването и развитието на центрове за научни постижения в тези девет приоритетни области ще бъде основна цел на стратегията. Този процес, основаващ се на конкуренцията, ще протича постепенно. Публичните инвестиции ще се фокусират главно върху проекти със съществено социално-икономическо значение и влияние. 
Изпълнението на подобни комплексни проекти изисква отлични управленски умения и опит по отношение на организацията на НИРД, управлението на договорите, финансовия мениджмънт и управлението на правата на интелектуалната собственост. Ще се цели превръщането на управлението на научно-изследователски проекти в професия в университетите, публичните и неправителствените изследователски институти, като се насърчава например участието в европейски и световни професионални организации, осигуряващи обмен на добри практики, сътрудничество и трансфер на знания. 
Закупуването и построяването на експериментални съоръжения, необходими за приложните изследвания, следва да се концентрират в тези области, където съществува или може да бъде установено сътрудничество между изследователските екипи и самите бенефициенти на евентуалния продукт от приложното изследване. При планиране на  инвестициите в оборудване, особено скъпото такова, следва да се вземат под внимание експлоатационния потенциал, развитието на човешките ресурси и допълняемостта със съоръженията, които съществуват на европейско ниво. 
Развитието на човешките ресурси в контекста на националните приоритети ще цели достигането на експертно ниво, позволяващо националната адаптация към развитието на знанието с оглед на глобалните технологични тенденции. Изследователските проекти следва да осигурят необходимите условия за бъдещето развитие на професионалната кариера на научните работници чрез различни обучителни етапи в страната и чужбина. 
Особен фокус ще се постави върху създаването на т. н. центрове за научни постижения под формата на интердисциплинарни изследователски мрежи и в частност центрове за компетенции. За да се избегне формализмът на подобни структури следва да се изгради поетапна финансова стратегия, насочена към проекти за създаване на центрове за компетенции. 
Приоритетните области са следните(неподредени по важност):

a. Технологии на информационното общество
Технологиите на информационното общество са изключително динамични. Те играят ролята на участник във всички икономически сектори, но едновременно с това и представляват отделна индустрия(Информационни технологии и комуникации –ИТК). Точно поради тази причина инициативата на ЕС през 2010 – Европейско информационно общество за растеж и заетост – препоръчва на всички страни членки да удвоят своите изследователски проекти в тази област. Въпреки че като развитие румънското информационно общество е изостанало с няколко години от европейското, секторът на софтуерните услуги показва висока активност и се явява един от най-конкурентоспособните икономически сектори в Румъния. В съответствие с целите на Националната експортна стратегия, отнасящи се за ИТК областта, се счита, че периодът 2007-2013 изисква особено увеличаване на капацитета на този сектор чрез НИРД с цел да се задоволят нуждите на румънската индустрия да осигури нови стоки и услуги. Освен това ИТК секторът следва да се възползва от постепенно налагащата се тенденция на налагане на аутсорсинга в тази сфера що се отнася до дизайна и иновационните дейности, и да премине от износ на софтуер и услуги с ниска стойност към дизайн на нови ИТК - стоки и услуги с висока добавена стойност. Заедно с това НИРД в тази област следва да намали изостаналостта на румънското информационно общество. Целите на проучванията в тази област следва да допринасят за: развитието на технологиите и средствата за постигане на ефективна, отворена, хетерогенна и мащабна ИТК - система и приложения, които да осигуряват добрата връзка между потребителите и ресурсите; развитието на допълнителни технологии ,необходими за създаването и поддържането на интегрирана национална комуникационна инфраструктура; развитието на методи и системи на изкуствения интелект; разработването на продукти, основаващи се на изследователски проекти в сферата на нанотехнологиите, фотониката, микро- и наносистеми и др. 

b. Енергия
Румънският енергиен сектор, явяващ се неразривна част от инфраструктурата, влияе решително върху националната икономика и социалното развитие. ЕС предложи целеви индикатор, според който до 2010 г. 21% от електричеството следва да се произвежда от възобновяеми източници. Според документа на Румънската енергийна политика 2006 – 2009 г. енергийният интензитет на страната надвишава четири пъти средното ниво за ЕС. Румъния притежава съществен потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници: водноелектрическа енергия, биоенергия, слънчева, вятърна и геотермална енергия. Връзката с европейските цели, както и прекият интерес от решаването на тези комплексни проблеми, изискват ИРИ-усилия, които да допълват включената в Националната стратегическа референтна рамка 2007-2013 г. насока за действие „Подобрена енергийна ефективност и устойчиво развитие на енергийните системи“. 
Целите на НИРД за 2007-2013 г. се отнасят до подготовката на дизайн, технологии и стоки, които да помогнат за задоволяването на енергийните нужди на възможно най-ниска цена чрез използване на нови енергийни източници и подобряване на процеса на вземане на решения, чрез промоцията на трансфера на знания и технологии в областта на енергетиката. Всичко това има за цел да се посрещнат енергийните нужди на модерната икономиката и да се осигури един висок жизнен стандарт, като в същото време се спазват изискванията за сигурност и за качеството на храните и се спазва принципът за устойчиво развитие. 

c. Околна среда

Икономическото развитие генерира голям натиск върху околната среда и разделянето им изисква все по комплексни технологични решения, които в крайна сметка се превърнаха в отделна индустрия. Иновациите могат да допринесат за намаляване на замърсяването и за достигане на целите, поставени в протокола от Киото, към които Румъния също се присъединява, а те са стремеж към 8%-но намаляване на емисиите от въглероден диоксид в периода 2008-2012 г.(сравнено с 1989 г.). Ще бъдат подпомагани и проучвания за влиянието на климатичните промени върху хидрологичния цикъл както е посочено в Националната стратегия за управление на риска от наводнения. НИРД в областта на околната среда ще допринесат и за постигане на целите, поставени в Националната стратегия за управление на отпадъците. Научните проучвания ще допринесат за териториалното развитие и чрез интеграция и сътрудничество в рамките на Европейската система за научни проучвания , която е координирана от програмата ESPON(Европейската мрежа за наблюдение на териториалното развитие).
  Целите на ИРИ-стратегията за периода 2007-2013 г. се отнасят до следното: развитие на екологични продуктови и процесни технологии, които да се използват особено в сферата на конструкцията, транспорта и енергийното производство и развитие на икономически и социални механизми за прилагането на тези технологии; развитие на нови екологично-ефективни технологии за управление на отпадъците, като се използва анализът на жизнения цикъл на продукта за определяне на въздействието върху околната среда; развитие на науката и технологиите с цел запазване, реконструкция и подобряване на биологичното и екологично разнообразие; стимулиране на устойчивото управление на земите; въздействие на различните политики и стратегии чрез създаване на национални и регионални устройствени сценарии, които целят европейско териториално сближаване.

d. Здравеопазване
Здравеопазването е област с  особено социално влияние, която допринася  както за  качеството на живот на населението,  така и за равнището на заетост на пазара на труда. Все още високият дял на публичните разходи за подобряването на качеството на живота на хронично болни пациенти(със сърдечно-съдови, мозъчно-съдови и неврологични заболявания и др.) се явява един голям стимул за извършване на научни проучвания в тези области на здравеопазването. Ефективно научно изследване в тази сфера няма да е възможно без предварителното извършването на адекватно проучване относно фундаменталните биопсихологически процеси. Целите на биомедицинското научно проучване за периода 2007-2013 г.в Румъния в голяма степен кореспондират с европейските и международни цели, като обръщат все по-голямо внимание на интеграцията и спазването на стандартите на Европейското научно пространство. За да достигне европейското ниво на конкурентоспособност, Румъния трябва първо да разграничи нови области, където съществуват отговарящи на международните критерии човешки и материални ресурси, които вече са доказали с резултати своята ефективност, а след това да развие тези области чрез научно знание, изследване и иновации. За да се направи научното проучване по-ефективно, особено важно е развитието на инфраструктурата, човешките ресурси и комуникация и внимателния подбор на изследователските направления. 
В периода 2007-2013 г. научните изследвания ще бъдат насочени към: развитието на познанието на човешката биологична система; механизма на човешкото тяло, свързан с адаптацията към динамично променящите се биологични и психосоциални фактори на средата; методи на проучване и използване, основаващи се на молекулярната и клетъчната медицина, геномиката и протеомиката; разработване на т. н. компютърно-мозъчен интерфейс за изследване и лечение на неврологични заболявания; използването на нови методи за превенция и интервенция на национално ниво.

e. Аграрна икономика, качество и съхранение на храната
Румънската аграрна и хранителна индустрия разполага със значителен потенциал за развитие. Румъния е класирана на едно от първите места в Европа що се отнася до използването на земеделската и обработваемата земя. Въпреки че почти 40% от активното румънско население работи в сферата на аграрната икономика, тя създава едва от 13 до 15% от БВП(Брутен вътрешен продукт) на страната. Междувременно над 14 500 компании в Румъния работят в сферата на хранително-вкусовата индустрия, която дава работа на 5% от активно работещите в страната. Устойчивата аграрната промишленост следва да е икономически  жизнеспособна и отговаряща на изискванията за здравословна и висококачествена храна, като в същото време гарантира запазването и възстановяването на природните ресурси. Научното проучване в сферата на аграрната индустрия, поради своя фокус – почва, растения, животни – следва да води до създаването на висококачествени биологични продукти, сурови материали, адекватни технологии и научно знание, като по този начин допринася за насърчаване на устойчиво земеделие и развитие на селските райони и за по-доброто качество и съхранение на храните в съответствие с общите и специфични пазарни изисквания в тази сфера.  
Целта на научното изследване е да създаде и развие технологии, покриващи цялата хранителна верига(от почвата до клиента – „от фермата до вилицата“) и да отговори на специфичните нужди на потребителите(„от фермата до вилицата“), използвайки научни решения и концепции в съответствие с принципите на устойчивото развитие.

f. Биотехнологии
Биотехнологиите бележат 21 век чрез тяхното особено въздействие както върху развитието на научното знание, така и върху развитието и подобряването на качеството на живот. Научните изследвания в тази сфера  ще бъдат насочени към дешифрирането на клетъчните механизми, по-дълбокото разбиране на природния интелект и към ефективното взаимодействие на човека с природата. Започвайки от изискванията към храната по отношение на грижата към човешкото здраве, биотехнологиите ще осигурят ясни инструменти и технологии за устойчивото развитие на човешкия вид. От интер- и трансдисциплинарното научно проучване в сферата на биотехнологиите ще се облагодетелстват най-вече хранителна-вкусовата индустрия, аграрната промишленост, околната среда, фармацевтичната индустрия, здравеопазването и др.  
Научното проучване в сферата на биотехнологиите и биоинженерните науки ще отвори нови хоризонти на научното знание по отношение на механизмите на живот, влияещи върху новите биоинженерни системи, интелигентните и когнитивни системи за моделиране, управление и мониторинг на сложни процеси. Взаимодействието на биотехнологиите с главните области на познанието ще генерира интердисциплинарно научно изследване със съществен ефект върху глобалното устойчиво развитие.
Главните области на биотехнологично научно изследване се стремят към:
Дизайн и развитие на нови лекарствени средства с максимална ефективност и минимални странични ефекти;
Подготовка на диагностични протоколи и медицинско лечение, което да повлиява благоприятно здравето и да удължава продължителността на живота на пациентите;
Разработването на нови технологии за производството на хранителни стоки, отличаващи се с максимална полезност за човешкото здраве;
Проектиране и разработване на съвременни технологии в областта
на фармацевтичните и биокаталитични продукти , както и за
реализация на нови ензими и микроорганизми;
НИРД в областта на био-информационните системи за
моделиране и мониторинг на клетъчната активност и преработвателните
механизми на биологично и познавателно ниво;
g. Иновационни материали, процеси и продукти 
Преходът от конкурентоспособност, базирана на фактори(работна ръка, природни ресурси) или инвестиции, към конкурентоспособност, базирана на иновации, изисква капацитет за научни изследвания във високотехнологични области с висока добавена стойност, които са в състояние да генерират износ и да включат други производствени сектори. Следните области се включват в тази категория: високотехнологични материали, технологии за управление на индустриалния процес, високо прецизни механични технологии и продукти, мехатронни системи и иновативни продукти и технологии в областта на транспорта. 
Целите на изследването в тази област за периода 2007-2013 г. ще включват: разработването на нови високотехнологични материали, които са в състояние да осигурят подобрена функционалност на продукцията и оборудването; по-голяма конкурентоспособност на стоките и процесите чрез автоматизация и интегриран дизайн; разработване и дизайн на нови технологии и високо-прецизни механични продукти и мехатронни системи, конкурентоспособни на международния пазар; висока ефективност и ефикасност на транспортната система чрез подобряване на нейните отделни елементи: инфраструктура, средства за транспорт, компютърни системи.

h. Космически науки и защита на националната сигурност
Изследванията и технологичното развитие в областта на космическите науки и сигурността са нови области на научното познание с дълбок интердисциплинарен характер и тяхното развитие и регулиране се генерира както от технологичното развитие, така и от реконфигурирането на глобалната сигурност в последните десетилетия. Наличието на значителен индустриален, технологичен и изследователски сектор в Румъния, който се катализира от членството на страната в Европейската космическа агенция и представителството й в Евроатлантическите организации, играе ролята както на пазар, така и на стимул за ефективната ориентация в дългосрочен план на темите на изследователското и технологично проучване. 
Космическата стратегия на ЕС, съотнесена към общата политика за сигурност и отбрана, направи необходимото за да включи Европейската космическа програма в Конституционния договор и да осигури финансирането на тези две области в рамките на Седмата рамкова програма за научно изследване и технологично развитие на ЕС. Освен принос към развитието на науката и националния научен капацитет, получените стоки и технологии намират пряко приложение както в някои търговски услуги като локация, навигация, географска информация, сигурност, така и в авиационната индустрия и в секторите на въздушния трафик. Постоянни клиенти на изследователските резултати в тези области се явяват европейски програми, като GMES(Глобален мониторинг на околната среда и сигурността), Galileo(сателитна навигация), и LPIS(контрол на субсидиите за селското стопанство чрез аерокосмическа информация).
Целите на научното изследване в тази област включват извършването на експериментални изследвания, разработване на космически приложения и технологии и приложения и технологии за сигурност. Специфичните цели на мултидисциплинарното изследване водят както до разработване на научни, технологични и социално-икономически продукти чрез изследване на космическото пространство, така и до развитие на космическите технологии и технологии за сигурност.


i. Изследвания в социално-икономически и хуманитарни науки
Средносрочното и дългосрочно развитие на една страна включва, освен наличието на технологии и стоки, също разработването на концепции и подходи за осигуряване на структурния баланс, необходим за равното третиране на гражданите, оптимално използване на наличните ресурси, и като цяло за осигуряване на устойчивото развитие на тази страна. Румъния е страна, която се е посветила на целта за бързо икономическо сближаване в рамките на ЕС и като такава за нея е необходимо развитието на социално-икономическите науки, необходими за бързото нагаждане на образователната система, подобряване качеството на заетостта и жилищното настаняване, по-добра организационната култура и приложение на технологиите в реалната икономика, като в същото време се спазва принципът за равното третиране. 
В периода 2007-2013 г. научното изследване в тази област следва да съблюдава: идентифицирането и решаването на основни социални въпроси в областта на образованието, жилищното настаняване и заетостта при подготовката, реализирането и оценката на местни, европейски, регионални или национални проекти, съсредоточени върху увеличаване на благосъстоянието на индивида; подготовката на модели за намаляването на социалното и междучовешко неравенство  и регионалните различия; използването и развитието на националното културно наследство, което оказва значително въздействие върху културния туризъм и творческите индустрии; анализа на социалното и  културно въздействие на технологиите, особено на комуникационните технологии; подготовката на нови методи за развитие на управлението, маркетинга и предприемачеството с цел по-висока конкурентоспособност на организациите; идентифицирането на основни микро-, мезо- и макроикономически проблеми, с който Румъния се сблъсква в международен аспект, и подготовката на модели и методи за тяхното преодоляване. 
Обобщение на стратегическите насоки за действие:

Насочване на изследователските дейности към ясно идентифицирани проблеми чрез включване в НИРД проекти на заинтересовани лица, най-вече от частния сектор, но също и от публични национални и регионални органи;
Стимулиране на концентрацията на ИРИ ресурси(човешки, инфраструктурни, организационни) в т. нар. центрове за научни постижения, конкурентоспособни на глобално ниво и включващи румънски компании в техните изследователски дейности;






































6. Иновации

Румъния ще подкрепя иновационни проекти, разработвани в частния сектор, и развитието на способността на публичните изследователски институти да се включат в тези изследователски инициативи.

Иновациите са основният двигател за конкурентоспособност на бизнеса, особено в един толкова високо-конкурентен пазар като европейския. Статистическите данни свидетелстват за наличието на голямо изоставане на Румъния спрямо другите страни в ЕС по иновационни показатели. Въпреки това целта за 2013 г. е делът на компаниите, въвеждащи иновационни стоки и услуги в Румъния, да се доближи до средното ниво за ЕС. 
Иновациите всъщност представляват крайния резултат, в който научното изследване е само един от съставните части, заедно с други фактори като опит, комуникация, маркетинг и др. Точно за това, последователната политика в областта на иновациите се нуждае от координация на национално ниво. 
 ИРИ-стратегията подкрепя този вид иновации, които включват в себе си научното изследване, като в същото време стратегията се стреми да допълва структурните фондове, предназначени за финансиране на иновационния процес. Посредством всички предложени мерки ще се цели по-доброто разбиране на националната иновационна система, като част от процеса на създаване на конкурентоспособна икономика, основана на знанието. 
В сърцевината на действията, подкрепящи иновационния процес, ще стои кофинансирането на изследователски проекти, разработвани от компании, и особено тези, които включват в себе си сътрудничество с университети и изследователски институти. Целта на подобни проекти е да се реализират нови, търговски жизнеспособни продукти и технологии. С цел да се увеличи капацитетът на компаниите за подготовката на такива проекти, се предвижда създаването на гъвкави финансови схеми. Освен това ще бъде създаден и национален портал, служещ на предприятията, и особено на МСП, в разработването на подобни проекти, както и система за частично безплатно обучение в областта на управлението на иновациите.  
Иновациите ще бъдат подпомагани също по отношение на трансфера на изследователски резултати, а именно превръщането на патенти и ноу-хау, разработени  в рамките на комплексни проекти, в стоки и услуги на пазара. За тази цел ще бъде подпомагано създаването и развитието на различни звена за технологичен трансфер, особено в рамките на публичните изследователски институти и университетите. Поради кооперационните връзки, които развиват, тези центрове се явяват ключов елемент за изграждането на научни и иновационни клъстери. Въпреки че международната практика показва, че подобни структури не могат да се превърнат във значителни източници на приходи, услугите, които те предлагат, поставят основата на междусекторната изследователска мобилност и на използването на експерименталното оборудване в университетите  и изследователските институти от компаниите.
Успехът на центровете за технологичен трансфер зависи от качеството на специализирания човешки ресурс. Ще бъде подкрепено създаването на система за международен обмен на кадри и добри практики, за да се стимулира комплексното обучение на изследователските кадри. 
Предприемачеството, базирано на иновации, е друг компонент, който ще бъде насърчаван в периода 2007-2013 г. То ще бъде стимулирано чрез създаването на фонд за рисков капитал, развитието на иновационни инкубатори и намаляването на бариерите за създаване на спин-офф компании. Създаването на фонд за рисков капитал ще се основава на принципите на прозрачност и адекватно управление на риска, като ще осигурява частно кофинансиране в средносрочен и дългосрочен план. За създаването на спин-офф проекти ще бъде необходимо подготвянето на благоприятна законова рамка, която ще запази академичния и изследователски статус на тези, които са включени в подобни проекти, като по този начин ще се намали рискът, който подобни инициативи носят.
Много важен компонент на иновационния процес е сътрудничеството между самите компании, и това между компаниите и изследователските институти и университети. Поради тази причина ще се стимулират иновационни мрежи, участието в европейски технологични платформи и развитието на национални технологични платформи в стратегически области. Инвестициите в иновационната инфраструктура ще се фокусират основно в създаването на научни и технологични паркове, и особено такива, които се стимулират от големи компании и университети. 
Публичните инвестиции в областта на иновациите са елемент, който по същество служи за привличането на частни инвестиции. За да бъде постигнато в периода 2007-2013 г. по-голямо увеличение на частните инвестиции в НИРД от това на публичните, са предвидени фискални стимули за проекти, разработени на основата на партньорство с университети или изследователски институти. 
Политиката в областта на иновациите в периода 2007-2013 г. ще цели постигането на прогрес по отношение на показателите, приети на европейско ниво в следните области: иновации на услуги; нови правила за държавно подпомагане на НИРД, включително правила за стимулиране на иновационни клъстери; европейското патентоване и правата на интелектуалната собственост по отношение на електронното съдържание. 

Обобщение на насоките за действие:
Стимулиране на университетите и публичните изследователски институти да създават и развиват структури на взаимодействие с частната среда, където както да се осигурява експерименталната база за общи бъдещи проекти, така и да се създаде рамката за технологичен трансфер и обмен на персонала. 
Сближаване на иновативните структури от частния и държавния сектор чрез създаване и развитие на иновационни мрежи, участие в технологични платформи и развитието на научни и технологични паркове;
Подкрепа на предприемачеството, базирано на иновации, чрез развитие на услуги в иновационни инкубатори, чрез подобряване на достъпа до рисков капитал и чрез осигуряване на обучение в областта на управлението на иновационния процес;
Фискални облекчения за фирмите, инвестиращи в НИРД;
Подобрен достъп на МСП до информация относно резултати от научни проучвания, до финансиране и възможности за сътрудничество;





7. Изпълнение на стратегията

7
По време на изпълнението на стратегията ще бъдат съблюдавани основните принципи на управлението на НИРД: 
Социална отговорност; предоставянето на публично финансиране на ИРИ-системата трябва да бъде възприемано като инвестиция, която служи на широкия социален интерес;
Прозрачност; публичен достъп до информация относно политиките, инструментите и резултатите; достъп до информация, свързана с възможностите за финансиране на НИРД от публичните фондове; улесненост и яснота на процедурите за кандидатстване за публично финансиране на НИРД;
Представяне; оценка на степента, до която са постигнати целите, в сравнение с парите, които са инвестирани за постигането на тези цели.
Механизмите за мониторинг, оценка и корекция ще осигурят необходимия капацитет, за да се адаптира стратегията към националните и международни реалности. 
Последователна оценка на изпълнението на стратегията ще се извърши, както в средата на периода на изпълнение през 2010 г., така и в края на периода на изпълнение на стратегията. Оценката ще бъде извършена от независима комисия с международно участие. Оценката на въздействието, следващо от изпълнението на стратегията, ще осигури нужната информация за формулирането на бъдещи политики. 


Институционална рамка
Връзката между политиките на главните действащи лица в ИРИ-системата за осъществяване на целите на стратегията и интеграцията на ИРИ–политиките в средносрочните и дългосрочни стратегии за развитие на Румъния ще бъдат поверени на Националния съвет за научна и технологична политика. В тази връзка ще се вземе предвид и връзката между развитието на ИРИ-капацитета и иновационния потенциал за индустриално развитие. Координацията по време на изпълнението на стратегията между различните структури в рамките на ИРИ-системата ще бъде предпоставка за постигането на целите на стратегията. 
Стратегическото планиране ще бъде осъществявано от Националния орган за научни изследвания(НОНИ), който следва да изготвя, изпълнява, контролира и оценява политиките в областта на научните изследвания и иновациите. За да изпълни своята мисия, НОНИ ще си сътрудничи с главните министерства, които се грижат за разработването и спазването на правителствените политики в ИРИ-областта, с Румънската академия, с браншовите академии и с агенциите, специализирани в сферата на стратегическото планиране. 
За да изпълни своите задачи и да достигне необходимото ниво на научно сътрудничество, изпълнение и мониторинг, Националният орган за научни изследвания следва да подобри институционалната рамка на консултативните звена и да създаде посреднически органи, които да финансират научните изследвания,развитието и иновациите, което в същото време ще допринесе за изпълнението на Националния план за научни изследвания, развитие и иновации. За тази цел ще бъдат създадени три държавни институции (Съвет за научни изследвания, Съвет за технологично развитие и Съвет по иновациите). Ще бъдат осигурени непрекъснатост на дейностите и засилване на институционалния капацитет на тези органи, с оглед на по-доброто управление, на разработване на рамка за международно сътрудничество и представителство и на увеличаване на капацитета на тези органи, за да се подобри тяхната оперативност. Преходни мерки ще гарантират дейността през 2007 г. 
Румънската академия, Министерствата и браншовите академии следва да подготвят собствени планове за изпълнение на ИРИ-стратегията. 

Мониторинг и оценка

Мониторингът и оценката на ИРИ-стратегията ще бъдат базирани на индикаторите от последващите планове за изпълнение, както и на индикаторите, произтичащи от цялостната ИРИ-система, които отговарят на специфичните цели на тази стратегия. 
Ще бъде изготвен и публикуван годишен отчет, който ще съблюдава постигането на целите. През 2010 г. ще бъде публикуван средносрочен отчет, а в края на периода на изпълнение ще бъде подготвен доклад за изпълнението и въздействието на ИРИ-стратегията. 
Ако такава е необходима, корекцията на стратегията ще се основава на оценка на постигнатите резултати, оценка на ИРИ-системата, и на бъдещи елементи, свързани с развитието на науката и технологиите. 






    


 
 

Инвестираме във вашето бъдеще!


Програмата за Трансгранично Сътрудничество Румъния – България 2007–2013 е съфинансирана от Европейския Съюз чрез Европейският Фонд за Регионално Развитие. Съдържанието на тази интернет страница не представлява непременно официалната позиция на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази станица носят единствено неговите автори.