Начало
За контакт
 
   
  
ИНВЕСТИРАМЕ ВЪВ ВАШЕТО БЪДЕЩЕ
 
   

 

Вход в системата 

 

Проекти 

 

За контакт

 

Регистрация 

 

 

 

 
   
Новини и събития
13.9.2017 г. Дигитална трансформация на европейски микропредпри
09.10.2014 г. ОФИС ЗА ТЕХНОЛОГИЧЕН ТРАНСФЕР „ИНОВАТИВЕН КАПИТАЛ
09.4.2014 г. Конференция "В света на микро- и нанотехнологиите"
06.3.2014 г. Набиране на проектни предложения по програма "Иновации за зелена индустрия"
05.2.2014 г. Предизвикателство за уеб предприемачи
  Всички...
   
Полезна информация
   
Форум
   
 
  Анализ на маркетинговите условия и иновационната среда

Анализ на маркетинговите условия и иновационната среда


I. Национална иновационна стратегия
Стратегическата цел на българското правителство е пълноправно членство в Европейския съюз.

За постигане на тази цел се определя като необходимо:

- Да се повиши конкурентоспособността на българските предприятия и способността им да устояват на конкурентния натиск на международните пазари; 
- Внедряване на научни постижения, нови технологии и развитие на иновационния потенциал на предприятията, което има решаващо значение за укрепване на българското производство, повишаване на заетостта и постигане на икономически растеж.

Определени са следните проблеми на национално ниво:

1. Нарушено сътрудничество между науката и бизнеса или между науката и социално-икономическите нужди на обществото
2. Липса на финансов ресурс от компаниите за усвояване на иновативни решения
3. Липса на финансови инструменти за стимулиране на иновациите
4. Липса на дългосрочно планиране от страна на бизнеса
5. Отсъствие на мрежи за обмен на технологична информация и за обмен на положителен опит
6. Слаба мрежа, предоставяща услуги на бизнеса
7. Липса на административна структура, която да координира и провежда активна иновационна политика
8. Демографски условия – емиграция на висококвалифицирани специалисти 
9. Липса на система за иновационно наблюдение от статистиката (това, което не се наблюдава/измерва не съществува)
10. Иновациите в страната са на много ниско равнище, а очертаните темпове не дават основание за доближаване до средните европейски равнища, както и очаквания за провеждане на адекватна политика, съобразена с тази на ЕС.

Държавни приоритети в областта на науката

Правителството определя за свои държавни приоритети в областта на науката:
- Формиране на трайна национална научна политика;
- Стимулиране на вътрешната и външна интеграция на научните институции;
- Разработване на нови механизми за ефективно финансиране на науката и научните изследвания.

Политиката на България в областта на научните изследвания и технологичното развитие е концентрирано в следните основни дейности:

- Активно участие в Европейски и транс-европейски програми;
- Интензивно двустранно, регионално и транс-регионално сътрудничество.
- Обвързване на научните приоритети, определени на различни нива:
- Интеграционни, засягащи европейското научноизследователско пространство;
- Регионални, свързани с научните инициативи на Югоизточна Европа;
- Национални, свързани с развитието на знания в областта на науката и технологиите и с обслужването на определени области на социално-икономическия сектор на страната.

Мерки за реализацията на стратегията

Мярка 1. Създаване на Национален иновационен фонд.

Целта на мярката е да се създаде финансов инструмент за подкрепа на проекти, включващи научни изследвания или експериментални разработки с цел усвояване на нови производства и изделия, насочени към повишаване на иновативния потенциал на предприятията. Тези изследвания или разработки, осъществени от доказали се в своята област висококвалифицирани специалисти е необходимо да бъдат с търговска възвращаемост и доказан икономически ефект. Чрез инструмента ще се преследва налагането на договорите за определен продукт/услуга, като основен начин за деклариране и защита на интересите на партньорите в иновационния процес, които да заменят сегашната неефективна система за държавно субсидиране на институции. 
Бенефициенти на тази мярка ще бъдат всички перспективни иновативни индустриални фирми, които подновяват своята продуктова структура, стремят се да разширят своето присъствие на международните пазари,  участват в международни проекти по програми и инициативи с цели и задачи, еднакви с целите на фонда.
Националният иновационен фонд ще се управлява от Управителен съвет, чийто председател и състав се назначават от министъра на икономиката. Правилата за дейността на Управителния съвет ще бъдат определени в Правилата за управление на средствата на Националния иновационен фонд. Министърът на икономиката  определя  администрацията за обслужване на фонда. 

Мярка 2. Насърчаване заетостта на млади специалисти в малки и средни предприятия.

Целта на мярката е да се стимулира наемането на млади висококвалифицирани специалисти, което да е предпоставка за повишаване на иновативния потенциал на малките и средни предприятия. Бенефициенти на тази мярка са както малките и средни предприятия, така и младите специалисти, получили висока образователна квалификация.

Мярка 3. Изграждане и/или оптимизиране на Технологични центрове.

Целта на тази мярка е да бъдат разработени механизми за превръщане на някои от сега съществуващите научно-изследователските институти в Технологични центрове  и/или да се изграждат нови такива, които да отговарят на нуждите на икономиката. 
Необходимо е да се подобри административния капацитет в съществуващите държавни научни звена и да бъде подкрепено създаването на нови, с цел да се създаде възможност за подкрепа малки и средни предприятия от индустрията, включително и тези преработващи земеделска продукция, да получат достъп дo съвременни научни разработки, които да повишат тяхната конкурентоспособност.
Бенефициенти на тази мярка са научни организации, които ще работят по поръчка на бизнеса,  за разрешаване на конкретни технологични проблеми, свързани с пряката им дейност. Те ще разработват нови технологии и изделия по поръчка на предприятията, които не могат да си позволят да издържат собствени научно-развойни  звена.

Мярка 4. Оптимизиране на системата “наука – технологии – иновации”.

Целта на мярката е да активира диалога между експерти в областта на научната, приложна и иновационна политика чрез създаване на работна група, съставена от български и чуждестранни експерти в областта на научната и технологичната политика, които да предлагат начини за превръщането на настоящата фрагментарна научно-технологична система в страната в единна система, движена от качеството и приложимостта на научните изследвания. Съвместните анализи, направени от смесени екипи от български и чуждестранни учени от различни научни институти и представители на бизнеса, могат да бъдат ценен ресурс в процеса на модернизация на системата наука-технологии- иновации. Необходимо е Министерството на икономиката  и Министерството на образованието и науката  да активират диалога в обществото, тъй като резултатът от тези предложения ще рефлектира в подобряване на конкурентоспособността на българската индустрия. 
Подпомагане създаването на малки и средни предприятия 

Мярка 5. Обучение в предприемачество.

Целта на мярката е да подпомогне българските предприятия да посрещнат предизвикателствата, които поставя присъединяването ни към ЕС, чрез пропагандирането и възпитанието в предприемачески дух за създаване на ефективен и конкурентоспособен малък и среден бизнес.
Бенефициенти на мярката са ученици и студенти, които ще бъдат обучавани и възпитавани в предприемачески дух. 
Мярка 6. Създаване на клъстери в България.
Целта на тази мярка е да се популяризират и се възприемат добрите практики на ЕС и се подкрепи създаването на клъстери.
Бенефициенти на тази мярка ще бъдат взаимосвързани или допълващи се компании с активни взаимоотношения, които ползват обща специализирана инфраструктура, пазари на труда и услуги. 

Мярка 7. Възприемане на европейските индикатори за оценка на иновативния потенциал на промишлените предприятия.

Целта на тази мярка е да се създаде система за оценка на иновативните процеси в България,  чрез възприемане  на европейските практики и индикатори за оценка. 
Бенефициент на мярката ще бъде държавната администрация. Получената информация ще подпомага всички институции и организации при вземане на управленски решения, занимаващи се с анализ и прогнозиране на процесите в индустрията.

Мярка 8. Привличане на чужди инвестиции в изследователската и развойна дейност.

Целта на мярката е да натовари съществуващите научни звена с поръчки от външни възложители. Бенефициенти са всички научни организации в страната.

Мярка 9. Създаване и подкрепа на съществуващи технологични паркове.

Целта на тази мярка е да създаде условия за развитие на наукоемки производства, използвайки капацитета и опита на утвърдили се научни организации, с цел повишаване конкурентоспособността на българската икономика и повишаване способността на българските фирми да прилагат съвременни нови технологии. Чрез създаването на Технологични паркове се създават условия за обединяване усилията на научни институти, висши учебни заведения, фирми, местната власт за разработка и внедряване на нови пазарноориентирани изделия.
Бенефициенти са висши училища, научни организации, перспективни технологични фирми.

Мярка 10. Създаване на центрове по предприемачество във висшите училища. 

Целта на мярката е дипломиращите се студенти, които имат предприемачески нюх, да бъдат подготвени за създаване и управление на собствени фирми.
Бенефициенти са завършващи своето образование млади хора от висшите учебни заведения.
Стимулирането на предприемачеството трябва да се осъществи чрез: 
- Информиране на студентите относно възможностите за стартиране на собствен бизнес;
- Подпомагане на студентите при оценка възможността за реализация на дадена идея;
- Подпомагане на студентите при оценка пазарното търсене на продукта от реализацията на дадена идея;
- Подпомагане на студентите при намиране на финансови средства и ресурси за стартиране на собствен бизнес;
- Подпомагане на стартиращи предприятия, създадени от студенти, току що дипломирани специалисти или преподаватели от висши учебни заведения в областта на управлението и развитието на фирми;
- Обучение на екипи за участие с проекти по програмите на Европейския съюз в областта на изследванията и технологиите;
- Препращане на стартиращата фирма към създадени и вече функциониращи инкубатори.

II. Регионални иновационни стратегии

II.1. Регионална иновационна стратегия за Северозападния и Северния централен район за планиране в България РИС МИЗИЯ БГ

Стратегията обхваща Северозападния район за планиране(СЗРП) и Северния централен район за планиране(СЦРП) в България с включените в тях общо осем административни области– Видин, Монтана, Враца и Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе. Тези два района образуват условно обособения за целите на проекта регион Мизия.


II.1.1. Социално-икономически профил – основни изводи

• Приносът на регион Мизия в размера на БВП на страната за периода 2000 –2003г. бележи тенденция на снижаване, което е резултат от наличието на инвестиционна инициатива под средното равнище за България, слабата икономическа активност, остарялата материално-техническа база и липсата на иновации. В административно-териториален разрез с най-високи стойности на БВП на човек от населението е област Враца, следвана от Габрово. Това е резултат от съществуващите на тяхната територия предприятия и инвестираните чужди средства, които повишават и икономическата активност на областите и имат положителен социален ефект;
• Водещите отрасли в региона са производството на неметални минерални суровини и стъкло и производството на машини и оборудване. В същото време по области се откроява област Враца като енергиен център и Ловеч като производител на дървен материал и изделия от него, без мебели;
• В регион Мизия микропредприятията имат най-висок потенциал за пазарно развитие, тъй като дейността им осигурява висока рентабилност;
• Големите промишлени предприятия на територията на региона имат незадоволителни стойности на финансовите показатели;
• Резкият спад на промишленото производство все още оказва влияниевърху темпа на икономическо и социално развитие на района;
• Регистрирана е тенденция на нарастване на показателя БДС във всички сектори на икономиката в регион Мизия;
• Основните икономически показатели за района бележат растеж, но остават под средните за страната;
• Регионът е все още непривлекателен за чуждите инвестиции. Нивотона чуждестранни инвестиции е едно от най-ниските в страната и е под средната стойност.

II.1.2. Иновации, технологии и научни изследвания

Осъществяването на научни изследвания, разработването на нови технологии и внедряването на иновации в осемте области на район Мизия се реализират главно от висшите училища, локализирани на територията му, към които има създадени научни центрове. Ограничените финансови ресурси за такива дейности са лимитиращ фактор за реализирането на комплексни практико–приложни програми, оптимизиращи различните области на научни изследвания.
Към СА“Д. А. Ценов” функционира Център за практико-приложни изследвания, който развива дейността си в следните направления: разработване на програми за финансово оздравяване и стабилизиране на търговски дружества; предприватизационни анализи и експертизи; финансово- икономически и правни анализи на предприятия; икономически обосновки на инвестиционни проекти и бизнес-планове при отпускане на кредит; изготвяне на методика за следприватизационен контрол и информационното му осигуряване; разработване на стратегии и програми за развитие и стабилизиране на общинската икономика.

Научноизследователският сектор(НИС) към Русенския университет"Ангел Кънчев" е създаден през1965 г. Основната му задача е да организира научноизследователската, научно-производствената и учебно- производствената дейност в рамките на университета. В рамките на НИС се осъществяват както фундаментални научни изследвания, така и развойна, внедрителска и консултантска дейност.

Техническият университет в град Габрово е образователен и научен център със съвременни специалности, отговарящи на научните потребности и изискванията на обществото. Университетският център за научни изследвания и технологии(УЦНИТ) е структурно звено на ТУ- Габрово, чрез което се извършва научно-изследователска и учебно- производствена дейност. Основните направления от дейността на УЦНИТ са: провеждане на научни изследвания; осъществяване на трансфер на научни знания и научно-приложни продукти; внедряване на разработени научни продукти; усвояване и производство на изделия; извършване на услуги; провеждане на експертна и консултантска дейност. Основните направления, по които се работи са: енергетика, електротехника, електроника, автоматика и компютърна техника, машиностроене, уредостроене, текстил. Разработени са проекти като: Оптимизиране осветителните уредби на населени места; Соларни системи за преобразуване на слънчевата енергия; Тиристорни преобразуватели и индукционни пещи към тях; Информационни системи за управление дейността на ВУЗ. В областта на уредостроенето са разработени фамилия растерови преобразуватели, които намират приложение за различни производствени цели в металорежещите машини, графичните системи и други.

Медицинският университет в гр. Плевен осъществява развойна дейност в областта на лекарствените средства 

Във Факултет"Авиационен" гр. Долна Митрополия, към Национален военен университет “Васил
Левски” гр. В. Търново, се извършва научноизследователска работа(НИР) в следните главни направления: математика и физика; машиностроене и машинознание; авиационна и космическа техника; електротехника и енергетика; комуникационна техника; навигация, управление и експлоатация на въздушния транспорт; електроника и електронна техника; автоматика, изчислителна техника и системи за управление; информатика и информационни технологии; философия, политология, педагогика и психология; английски и руски език; военни науки.

От друга страна характерният селскостопански облик на района е предпоставката за наличието на различни институти: Институт по лозарство и винарство— Плевен, Институт по фуражните култури— Плевен, Институт по царевицата— Кнежа, Институт по земеделие и семезнание„Образцов чифлик“ – Русе, Институт по планинско животновъдство и земеделие –Троян,Институт по соята– Павликени, Опитна станция по сливата– Дряново, Регионален
център за научно приложно обслужване– Враца.

С оглед на факта, че човешкият потенциал от научни работници и специалисти в областта на НИРД е концентриран в образователните и научни центрове, може да се твърди, че в района не се осъществяват мащабни научни изследвания и прилагане на иновации и авангардни технологии. Това се дължи предимно на ограничените финансови ресурси, с които тези звена разполагат.

Регион Мизия се откроява с по-високата си концентрация на висши училища и колежи в сравнение с останалите райони за планиране.

Независимо от относително високия брой на образователни и изследователски центрове, няма ярко изразен качествен преход към приложни изследвания и трансфер на иновации и технологии към останалите сектори. Връзката между научноизследователските и образователните институции и бизнеса в района от дълго време е прекъсната, не се създават производства, основани върху нови интелектуални продукти, което е една от причините за ниската конкурентоспособност на местното производството в сравнение с европейските и световните показатели. Това се потвърждава и от факта, че все още на територията на района не е реализирана изцяло идеята за съвременни технопаркове, наситени с технологии за електронни комуникации и други структури от този вид.

Наличието на висши училища в четири от областите на района е предпоставка за създаване на партньорски сдружения (високотехнологични паркове) между бизнеса, местните власти и висшите училища за разработване на високотехнологични продукти. Именно общият икономически, образователен и културен просперитет на района за планиране е гаранция за развитието на съвременните информационни технологии(центрове за научни изследвания).

Върху територията на района е създаден и успешно функционира високотехнологичен бизнес инкубатор в гр. Габрово. В гр. Русе работи бизнес център за подпомагане на малкия и средния бизнес, а във Велико Търново е създаден консорциум“Високотехнологичен парк”, чийто специалисти от юли 2001г. работят върху проект за изграждането на високотехнологичен бизнес инкубатор. 

II.1.3. Иновации, технологии и научни изследвания –основни изводи

− В района не се осъществяват мащабни дейности за провеждането на научни изследвания и прилагането на иновации и авангардни технологии. Това се дължи на ограничените финансови ресурси, с които разполагат научно изследователските центрове и институти на територията на района; 
− Връзката между научноизследователските и образователните институции и бизнеса в района от дълго време е прекъсната, не се създават производства, основани върху нови интелектуални продукти, което е една от причините за ниската конкурентоспособност на местното производството в сравнение с европейските и световните показатели. Това се потвърждава и от факта, че все още на територията на района не е реализирана изцяло идеята за съвременни технопаркове, наситени с технологии за електронни комуникации и други структури от този вид; 
− При среден показател за ЕС от около2%, за България разходите за научноизследователска и развойна дейност са 0,51 % от брутния вътрешен продукт за2004 година(при поставена в Лисабонската стратегия цел от3 %); 
− Всички области от район Мизия значително изостават в областта на технологичното развитие, внедряването на съвременните информационно- комуникационни технологии и иновациите, в сравнение със достиженията на страните от ЕС. 

Обобщение: Засега в района няма разработена ясна иновационна стратегия. Фирмите са малки и не разполагат с необходимия финансов и човешки ресурс, за да инвестират в нови технологии, което да повиши конкурентоспособността им. Частният сектор все още не инвестира в обучение и прилагане на иновационни технологии за производство и управление. 

В източната част на район Мизия има всички необходими предпоставки (висши училища, звена на БАН, функциониращи бизнес единици, квалифицирани кадри и др.) за създаването на регионален високотехнологичен бизнес инкубатор като самостоятелно обособена структура, обединяваща научния потенциал на местните висши училища в Русе, Свищов, В. Търново, Габрово и Плевен, производствените мощности и съответен финансов ресурс. 

II.2. Регионална иновационна стратегия Североизточен регион на планиране

Североизточният район за планиране - СИРП, е разположен в североизточната част на страната и обхваща 6 административни области - Варна, Добрич, Разград, Силистра, Търговище и Шумен.

II.2.1. Социално-икономически профил – основни изводи

• Индустрията в Североизточния район е смесица от големи и малки фирми, представени на широка (диверсифицирана) индустриална основа. Доминиращо значение имат производството на химични вещества, продукти и влакна, както и на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия. Машиностроенето, включително производството на транспортни средства, текстилната и шивашката промишленост и строителният сектор са други важни направления в развитието на вторичния сектор на района. Индустриалният сектор се отличава с висока степен на концентрация в областните центрове и в промишлената агломерация Варна-Девня-Белослав.
• Брутният обем на произведена продукция от промишлените предприятия в СИРП е 3332 млн.лв./2005 г./, около 11 % от общо произведената в страната. 
• Произведената продукция в частния сектор е над 90% Наличието на големи и малки предприятия в СИРП увеличава възможностите за обновяване, разширяване и растеж на промишлеността.
• На територията на СИРП са разположени около 16% от предприятията от нефинансовия сектор в страната, работят над 15% от заетите, разполага с над 14% от дълготрайните материални активи - ДМА. 
• Брой фирми в СИРП – около 37 хиляди, от които 91% са микрофирми (до 10 заети), 7,2% – с 11-50 и 1% – с 51-100 заети. Характерно е доминирането на микро и малките фирми. 
Относителен дял: големи фирми (над 250 заети) – 0,3%; фирми със 101-250 заети – 0,6%. Най-голям темп на нарастване за последните години: малки фирми (11-50 заети) - 18%.
• Над 81% от всички фирми са в сферата на услугите, 14,5% в индустрията и едва 4,4% в аграрния сектор. По приходи от продажби отново доминират услугите (60% от приходите от продажби ), следвани от индустрията (35,4%). Делът на аграрния сектор е едва 4,6% от продажбите.
• Североизточният район се нарежда на второ място в страната по размер на акумулираните преки чуждестранни инвестиции – около 14% от общия им размер. Техният обем показва значително нарастване през последните няколко години. Неравномерно е разпределението им по области. Преобладаващият дял от преките чуждестранни инвестиции (около 65%) са на територията на Варненска област, около 10% в област Разград, около 9% в Шумен, около 6% в Добрич и Търговище, а в Силистра около 4%.
• Значителна част от инвестициите обаче са финансови, в недвижими имоти, складове и магазини, а не в производствени активи. 

II.2.2. Иновации и технологии. Изследователски центрове

СИРП е на второ място в страната след Югозападния по дял на разходите за НИРД от БВП –около 0,5 % при средно за страната – 0,4%, което значително изостава от поставената цел в Лисабонската стратегия (4% от БВП). Вложените средства са съвсем минимални и не представляват сериозна основа за ново технологично и конкурентно-способно развитие. 

Съществуващите в СИРП университети са концентрирани основно във Варна (5) и Шумен (1)
Съществуващият научно-изследователски потенциал е ограничен, което не съдейства за развитие на иновативния капацитет на района. Броят на функциониращите организации в сферата на НИРД в района е твърде малък и основно концентриран в гр. Варна (4 бр. – по рибни ресурси; по морски изследвания и океанология; по хидро- и аеродинамика и по металознание). Към Националния център по аграрни науки в Ген. Тошево и Шумен има научно-производствени структури. В сферата на селското стопанство следва да се посочат и филиалът в община Лозница на Института по животновъдство в Костинброд, Опитната станция по кайсията – Силистра и др. Наблюдава се тенденция на партниране на висшите училища с научните институти в зависимост от реалните потребности на пазара, но в ограничен мащаб и липса на комерсиализация на научните продукти.

Липсва изградена технологична инфраструктура като паркове, инкубатори, центрове за трансфер за технологии и други структури за технологично партньорство с бизнеса.

От извършвалите иновационна дейност сравнително по-голям е малък е делът на фирмите, внедрявали нови или значително усъвършенcтвaни производствени процеси, за сметка на тези, реализирали на пазара нови или усъвършенствани продукти (стоки и услуги).  Иновациите са все още приоритет предимно на големите предприятия.

II.2.3. Иновации, технологии и научни изследвания –основни изводи

• Налични са част от елементите на регионална иновационна система.
• Съществува осъзната необходимост от развитие на иновациите и сътрудничеството с предприятията.
• В организациите подпомагащи иновациите, делът на тази дейност е нисък. 
• Съществуват сектори на регионалната икономика необезпечени от образователни и научни организации.
• Разчита се предимно на държавния бюджет за финансиране на проекти.
• Обновявването на изследователската техника е с ниски темпове.
• Приложените проекти завършили с пазарна реализация и внедряване са с нисък дял.
• Налични са секроти от регионалната икономика, необезпечени със специалисти от ВУЗ в района
• Липса на планиране при осъществяване на иновационните дейности.
• Недостатъчно добре са развити връзките между наука и бизнес.
• Основните контакти с бизнеса са за консултиране и обучение.
• Необходимо е развитие на съществуващите и изграждаен на липсващите звена от регионалната иновациона стратгия. 

Обобщение: Иновационните възможности на региона, изразени в способността на предприятията, изследователските организации и посредниците ад правят или подпомагат иновациите, са недостатъчно развити или неизползвани. Изостава и развитието на човешкия потенциал и изграждането на иновационна култура в региона.

Липсва или е слабо развита средата (вкл. инфраструктура), покрепяща бизнеса, предприемачеството и иновациите в региона. Нормативната база не стимулира достатъчно развитието на иновациите. 

III. Закрила на индустриалната собственост

III.1. Изобретения и полезни модели, 2008 г.

През 2008 г. в Патентно ведомство са постъпили 270 заявки за изобретения, 250 от тях на български заявители и 20 – на чужди.

По реда на Договора за патентно коопериране – РСТ, от български завители са били подадени 26 заявки за патенти.

В сравнение с 2007 г., когато се е наблюдавала тенденция към намаляване на заявките за патенти за изобретения, през 2008 г. подадените заявки са били с 31 повече, като увеличението се наблюдава при заявките, подадени от български заявители. 

През 2008 г. са постъпили 7 искания за временна закрила на територията на България на заявки за европейски патенти, с 3 повече в сравнение с 2007 (4). 

Заявките за полезни модели, подадени през 2008 г. са 147, като всички са от български заявители. От общия брой заявки за полезни модели, 10 са паралелни на заявки за патенти на изобретения, а 12 са трансформирани от заявки за патенти за изобретения и полезни модели в заявки за регистрация на полезни модели. В сравнение с 2007 г. се наблюдава тенденция към намаляване броя на заявените полезни модели – 77 по-малко, като същевременно няма подадени заявки за полезни модели от чужди заявители.

Общо през годината са били подадени 417 заявки за изобретения и полезни модели, като от тях 270 за изобретения и 147 за полезни модели (397 от български и 20 от чужди заявители).

Постановените решения по заявки за регистрация на полезни модели през 2008 г. по области на техниката са:


* ФЕ – формална експертиза, МЦЕЕ - Машиностроене, строителство, електроника и електротехника; ХБСРПЖ – Химия, биотехнологии, сортове растения и породи животни

През 2008 г. са издадени 269 патента за изобретения и са регистрирани 158 полезни модела.
Поради неплащане на годишни патентни такси и изтичане срока на действие, през годината е било прекратено действието и са угаснали 304 патента за изобретения и ползни модели, от тях 240 за изобретения и 64 за полезни модели.

Към 31.12.2008 г. общият брой действащи национални патенти за изобретения и полезни модели е 2195 – 2041 за изобретения и 154 – за полезни модели.

Действащите регистрирани полезни модели по Закона за патентите и регистрацията на полезните модели от 2006 г. са 191.

Към 31.12.2008 г. действащите на територията на България европейски патенти са 2740.

През 2008 г. са подадени 44 заявки за сертификати за допълнителна закрила – SPC. Издадени са 27 сертификата, а 17 от заявките са прекратени или отказани.

III.2. Изобретения и полезни модели, 2009 г.

През 2009 г. в Патентно ведомство са постъпили 267 заявки за изобретения, 243 от тях на български заявители и 24 – на чужди.

Като цяло през 2009 г. броят на подадените заявки за изобретения е съизмерим с този на заявките, подадени през 2008 г., като след тригодишен период на спад на техния спад, се наблюдава  процес на леко повишение на изобретателската активност.

Постановените решения по заявки за патенти през 2009 г. по области на техниката са:


* МЦЕЕ – Машиностроене, строителство, електроника и електротехника

Заявките за полезни модели, подадени през 2009 г. възлизат на 178, като 176 от тях са от български заявители и 2 – от чужди.

От общия брой заявки за полезни модели 14 са паралелни на заявки за патенти за изобретения, а 8 са трансферирани от заявки за патенти за изобретения и полезни модели в заявки за регистрация на полезни модели. 

Въз основа на посочениет цифри може дасе направи изводът, че през 2009 г. се наблюдава увеличение на броя на завките за полезно модели – 31 (21%).

Постановените решения по заявки за регистрация на полезни модели през 2009 г. по области на техниката са:


* МЦЕЕ – Машиностроене, строителство, електроника и електротехника

През 2009 г. са постановени общо 802 решения по заявки за изобретения, полезни модели и сертификати за допълнителна закрила (SPC).

През 2009 г. са подадени 14 заявки за сертификати за допълнителна закрила (SPC) и са издадеи 30 сертификата.

През 2009 г. са издадени 240 патента за изобретения и са регистрирани 122 полезни модела.

Поради неплащане на годишни патентни такси и изтичане срока на действие, през годината е било прекратено действието и са угаснали 399 патента за изобретения и ползни модели и 10 регистрирани полезни модела по Закона за патентите и регистрацията на полезните модели от 2006 г.

Към 31.12.2009 г. общият брой действащи национални патенти за изобретения и полезни модели е 1969 – 1875 за изобретения и 94 – за полезни модели. В сравнение с 2008 г. броят е намалял.

Действащите регистрирани полезни модели по Закона за патентите и регистрацията на полезните модели от 2006 г. са 318. В сравнение с 2008 г. броят им се е увеличил.

Към 31.12.2009 г. действащите на територията на България европейски патенти са 3649. В сравнение с 2008 г. (2740) броят им е нарастнал.

III.3. Подадени заявки за изобретения за периода 2008 – 2010 г., разпределени по заявители
и области на техниката

III.3.1. БАН и университети


III.3.2. Юридически лица


III.3.3. Физически лица


III.4. Подадени заявки за изобретения за периода 2008–2010 г., разпределени по области на
техниката





III.5. Подадени заявки за полезни модели за периода 2008–2010 г., разпределени по области на техниката






IV. Настоящо състояние


За нуджите на проекта, Русенската Търговско - Индустриална Камара съвместно с Център за Консултации и Управление на Проекти - Europroject Слатина (Румъния) и Българо – Румънска Търговско Промишлена Палата набраха посредством проведена анкета (приложение I) информация за създаване на база данни за организации и институции в сферата на иновациите от трансграничния българо – румънски регион. 

Въз основа на проведената анкета беше създадена база данни (Приложение 2), която дава информация за университети, бизнес центрове, търговско-индустриални камари, организации в подкрепа на бизнеса, както и техните проекти. Като цяло има проекти в областта на иновациите и предприемачеството, но реално има много какво да се желае в тази посока и се потвърждават изводите, поместени по-горе в анализа.







 
 

Инвестираме във вашето бъдеще!


Програмата за Трансгранично Сътрудничество Румъния – България 2007–2013 е съфинансирана от Европейския Съюз чрез Европейският Фонд за Регионално Развитие. Съдържанието на тази интернет страница не представлява непременно официалната позиция на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази станица носят единствено неговите автори.