Начало
За контакт
 
   
  
ИНВЕСТИРАМЕ ВЪВ ВАШЕТО БЪДЕЩЕ
 
   

 

Вход в системата 

 

Проекти 

 

За контакт

 

Регистрация 

 

 

 

 
   
Новини и събития
13.9.2017 г. Дигитална трансформация на европейски микропредпри
09.10.2014 г. ОФИС ЗА ТЕХНОЛОГИЧЕН ТРАНСФЕР „ИНОВАТИВЕН КАПИТАЛ
09.4.2014 г. Конференция "В света на микро- и нанотехнологиите"
06.3.2014 г. Набиране на проектни предложения по програма "Иновации за зелена индустрия"
05.2.2014 г. Предизвикателство за уеб предприемачи
  Всички...
   
Полезна информация
   
Форум
   
 
    Проекти

ВЕИ- бъдещата енергетиката за задоволяване на човешките нужди през следващите години.

Невяна Добрева, Русе област


Иновация на световно/европейско ниво





В договора за присъединяване на Република България към ЕС е записано: „България може да приеме за реалистична цел, през 2010г делът на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници да е 10% от брутното вътрешно потребление на електрическата енергия в страната. Въпреки това не се изключва възможността за достигане на цел от 11%, при условия на благоприятни климатични дадености. Производството на електроенергия от централи, използващи ВЕИ да достигне  20% спрямо брутното потребление в страната през 2020г. ”С цел увеличаване делът на екологичните източници на енергия, в приетия през 2003г. „Закон за енергетиката” е включена отделна глава 11 „Насърчаване на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и по комбиниран начин”. Общественият доставчик и/ или общественият снабдител са длъжни да изкупят цялото количество електрическа енергия, произведена от централата, използваща възобновяеми енергийни източници, или високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Начинът за производство се удостоверява със сертификат за произход. При мощност на централата с възобновяем източник до 10 MW, и на централата с комбинирано производство до 50 MW, изкупуването на електрическата енергия става по преференциални цени. Тези цени се определят от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), ежегодно за всяка централа, по представени предложения и счетоводни документи, съгласно „Наредба за регулиране цените на електрическата енергия.”
Перспектива е да се използват енергийни обекти, които да работят с ВЕИ. Те от своя страна са неизчерпаеми и екологично много чисти и затова бъдещето в енергетиката е тяхно. Според някои прогнози, към 2050г. човечеството би могло да задоволява целите си енергийни нужди чрез ВЕИ.
Една от тенденциите в съвременното строителство е за изграждане на енергоспестяващи или пасивни сгради. Това са специален тип постройки, чийто разходи за отопление са сведени до минимум с помощта не само на добра изолация, но и на редица други мерки, чрез които отоплението, охлаждането  и електрозахранването на сградите се извършва за сметка на възобновяеми енергийни източници.
В страните с умерен климат около 20% от енергийните разходи са за отопление, включително и в търговските и в промишлените обекти. За да се комплектова цялостна система за слънчево отопление, освен слънчеви колектори, са необходими и следните допълнителни елементи:
А) системата за отвеждане на топлината от колектора;
Б) система за акумулиране на получената топлинна енергия;
В) допълнителен конвенционален нагревател (обикновено електричски), който се използва при недостатъчен интензитет на слънчевото излъчване.
. Задължително условие за правилно функциониране на инсталацията е, при наличие на акумулатор на топлина, той да се монтира на ниво по- високо от това на колекторите.
Акумулирането на топлина се осъществява по два начина:
Чрез загряване на вещество  с подходяща маса- например загрява се вода, която после се използва за отопление; загряват се топлоакумулиращи тухли, които после загряват въздуха, използван за отопление и др.
Чрез използване на вещества с фазов преход (например фреон, който преминава от течно в газообразно състояние и обратно).
Много подходящо е слънчевата енергия да се използва за охлаждане на сгради, тъй като необходимостта от охлаждане възниква тогава, когато слънчевото излъчване е най- силно. 




Топлинен комфорт през зимата

За да се осигури топлинният комфорт през зимата при максимално икономично отопление, трябва да се създадат условия за:
(а) Улавяне на слънчевата енергия и превръщането й в топлинна
То се обуславя от ориентацията на сградата, от засенчванията (конфигурация и среда на сградата), от материала и дебелината на стените и от размера и разположението на прозорците, през които проникват слънчевите лъчи.
(б) Натрупване (акумулиране) на топлината в сградната маса
Поглъщането и натрупването на топлината дава възможност да се ограничат температурните промени в сградата. Нейният капацитет да акумулира топлината от слънцето зависи от топлоемкостта, т.е. от инертността на материалите, от които са изработени различните строителни елементи.
(в) Запазване на натрупаната топлина
В най-голяма степен то зависи от формата и уплътнеността на конструкцията, както и от качеството на изолацията, която ограничава загубите на топлина от сградата.  Определяне на мерките, които подкрепят иновативната идея.
Проследяване на закона за подкрепяне на ВЕИ.
Изготвяне на всички документи необходими за създаване на предприятието- фирма с основна дейност свързана с ВЕИ: Бизнес план, стратегически план, сертифициране на база построени сгради,  и т.н.
Проучване на пазара.
Кандидатстване по Евро- програми
Финансиране от страна на Европейските финансови инструменти

На национало ниво основните източници за финансиране на иновациите са следните:
Чрез въвеждане на специфични схеми за държавни помощи за иновации;
Чрез въвеждане на данъчни стимули за подпомагане на изследователската и развойната дейност.
След приемането на Валутния борд в България (1997 г.), практиката през последните години е да не се прилагат данъчни стимули поради заплахата за стабилността на държавния бюджет. Това предполага българското правителство много по-активно да използва другия предоставен от ЕС финансов инструмент за подкрепа на иновациите – държавните помощи. 

Предвид ограничените възможности на националния бюджет и тази възможност към момента остава силно ограничена. Това налага основните инструменти за подпомагане на иновациите в страната да бъдат средствата по линия на европейските фондове и рамковите програми на ЕС.
Фондовете на ЕС, които финансират иновации, са:
Европейски фонд за регионално развитие – основният финансов инструмент за постигане на цел „Сближаване“ от кохезионната политика на ЕС; 
Европейски социален фонд – подпомага постигането на цел „Сближаване”;
Кохезионен фонд – финансиране на кохезионна политика, имаща за цел намаляване на икономическите и социалните различия между страните членки и е предназначена основно за новите страни-членки;
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), по който се предоставят средства за иновации в селските райони.
Европейските фондове служат за реализация на мащабни иновационни проекти. Към тях могат да се обръщат българските предприятия, които вече са разработили своя иновационен проект и имат ясна представа за това какви са потребностите им от ивестиции, за да осъществят пазарната му реализация.
Инициативи на ЕС, които отпускат финансиране за иновации:
Инициатива JEREMIE – за обединяване на европейски ресурси за микро- до средни предприятия. По тази инициатива Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в рамките на кохезионната политика на ЕС подпомага създаването на схеми за рисков капитал в съответствие с потребностите на европейските региони;
Седма рамкова програма на ЕС (7 РП) – програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни проекти. Тя има четири тематични области: „Сътрудничество“, „Идеи“, „Хора“ и „Капацитети“. Тя се координира от Генерална дирекция „Изследвания“ на ЕК. Към нейните инструменти могат да се обръщат предприятия, които имат конкретна идея или потребност за развитие на нови продукти и/или услуги, но нямат вътрешен капацитет за това и им е необходимо партньорството на изследователска, технологична или развойна организация; 
Рамкова програма „Конкурентоспособност и иновации“ (2007 – 2013 г.) основните приоритети на програмата са: а) предприемачество и иновации, насочени към поддържане на европейската мрежа от Евро-инфо центрове за подпомагане на малките и средните предприятия, и Европейски иновационни центрове за трансфер на технологии; б) подкрепа за политики в областта на информационните и комуникационните технологии; в) интелигентна енергия. Програмата се координира от Генерална дирекция „Предприятия и индустрия“ на ЕК. Към тази програма предприятията трябва да насочат своите съсловни организации, които да потърсят от нея инструменти и финансиране за задоволяване на иновационните нужди на своите членове;
Образователните програми Socrates, Leonardo da Vinci, Jean Monnet, eLearning, Tempus, Erasmus Mundus са насочени към създаване на единно образователно пространство в ЕС. В периода 2007-2013 г. те са обединени в единен финансов инструмент наречен „Програма за учене през целия живот”.
Финансовите инструменти в сферата на иновациите на равнище ЕС се допълват от няколко важни координационни механизма и услуги:
Инициативата Pro Inno Europe – обединява възможности за анализи, информация, обучение и сътрудничество в сферата на иновационната политика между страните членки и регионите в Европа. Порталът се състои от 8 платформи, които се фокусират върху различни аспекти на иновациите: показатели и измерване; сравнение на политики; най-добрите примери за иновации в света на национално, регионално, клъстерно и фирмено равнище; оценка на иновационни мерки и дейности; изграждане на иновационни мрежи и дейности; взаимно обучение.
Инициативата Europe Innova – за насъчаване създаването на регионални иновативни клъстери не само в развитите градски райони, но и в селските и в по-бедните райони. 
Услуги за технологичен трансфер – мрежа от Европейски иновационни центрове в 71 региона на 33 страни, вкл. България. В допълнение на мрежата съществува и виртуален пазар за технологии, който позволява на бизнеса да потърси, а на изследователите - да предложат нови технологични решения. В помощ на европейския бизнес с информация са и Евро-инфо-центровете и порталът Gate2Growth

 
 

Инвестираме във вашето бъдеще!


Програмата за Трансгранично Сътрудничество Румъния – България 2007–2013 е съфинансирана от Европейския Съюз чрез Европейският Фонд за Регионално Развитие. Съдържанието на тази интернет страница не представлява непременно официалната позиция на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази станица носят единствено неговите автори.